В по-ново време историята на село Кладница би могла да започне през 1919-та година, когато е създадена организация от партизански тип. След само 12 години по-късно на територията на населеното място възниква и кооперация Спасение, а на следващата година за пръв път се забелязва стачно движение. Тогава близо 300 на брой работници обявяват, че няма да изпълняват повече работните си норми, докато не бъдат удовлетворени техните искания, а всички те до един са каменоделци. Милкини, Милови и Витанови пък са три от най-представителните фамилии на селото – едната от тях дори е преселник от Кукуш в годините на осемнадесетото столетие. Матница е името на реката, чиито води минават през територията на селото, а от нейното начало тръгва и една изключително красива еко пътека. Дивият бик е местност, през която се минава на път за еко мястото, а тя е населена богато едновременно с представители на растителния и животински свят.
Поради близостта на Кладница със столицата София има осигурен автобусен транспорт, като линия номер 21 тръгва в двете посоки – от столицата към Перник и обратно. Селото принадлежи към територията именно на пернишка област. Също така обаче ако искаме да стигнем специално в селото от София, е необходимо да се вземе маршрутно такси. Едва ли обаче повечето маршрутки вече са в състояние да изпълняват превозваческите си функции, защото преди известно време официално бяха спрени от движение. Две са редовните събития, които всяка година местните жители отбелязват подобаващо и с нужната доза родолюбие. В третата неделя на месец август има кладнишки събор, който включва музика, танци и хора, а в добавка към това и гости от други краища на страната. По-интересен в регионално отношение е съборът Витошки напеви, който се провежда всяка година през месец юли. Сцената има открит характер и на нея пред селското читалище мерят сили различни състави. Родени в селото са поне две известни личности, единият от които е българският футболист Ангел Станков. Негов съселянин е не по-малко популярният склуптор Цанко Апостолов. Има обаче още трима души, чиито живот е пряко свързан със селото. Най-известният от тях е писателят и драматург Александър Гергинов.
Другият също като Станков е футболист и се казва Валери Дучев. Неговата кариера преминава през пернишкия Миньор и после в чужбина в редовете на Матерсбург от Австрия. Това обаче се случва в ранните години на двадесети век, като активен футболист Дучев е някъде до 40-те години. Няма как да не се спомене името на село Кладница във връзка със снимането на филми като Юлий Цезар и Спартак. Тази тенденция да се снима в околностите я има някъде от 2003-та година. Редом с изграждането на декори, в масовите сцени се включва голяма част от местното население. До края на осемдесетте години добро развитие в селото получават отглеждането на овце и дялането на камъни, като има свидетелства за наличието на каменни кариери. На Антарктическия п-ов има връх, кръстен на името на селото, в което първото училище е създадено една година след освобождението ни от турско робство. Читалище Пробуда пък отваря врати през 1929-та.
